Създадена в Белгия през втората половина на ХIХ век за нуждите на бързо развиващата се индустрия и земеделие, днес тази порода е една от най-разпространените сред тежковозите в света. През Средновековието се развъждали 3 породи тежковозни коне: фламандският кон (във Фландрия), старият арденски (в Ардените) и брабансонският кон (в Брабант). Много популярен сред рицарите бил фламандският кон – висок над 165 см при холката, със силно развита мускулатура. Конете от тази порода носели тежковъоръжените рицари в боя. Фламандският кон участвал при създаването на породите клайдесдалски кон, шайър и суфолкски кон. Арденският кон бил известен още на древните римляни – приема се, че в „Записки за гражданската война” („Commentarii de Bello Gallico“) Гай Юлий Цезар говори за него или за брабансонския кон. Брабансонецът бил по-нисък – 159 см, пригоден за развъждане в планинскитерайони с по-бедни почви и по-оскъдни фуражи. Той бил предпочитаният тип и днес преобладава в цялата страна – постепенно претопил и погълнал фламандския и арденския, които вече не съществуват като отделни породи.
Съвременният белгийски тежковозен кон се оформил към края на ХIХ век. Племенната книга на породата е създадена в Брюксел през 1866 г. За затвърждаването на породата съществена роля изиграло правителството на Белгия. В Брюксел се провеждало Национално шоу, на което се демонстрирали качествата на породата. Призовете били огромни, следяла се и чистотата на породата от специални комитети. Тя била обявена за национално съкровище.
|