Плевенският кон
Породата Плевенски кон е създадена в конезавода край град Плевен носещ името „Чифлика". Тя е получена от кръстосването на местни и местно подобрени кобили (в региона на градовете Плевен, В.Търново, Ловеч и Враца) с арабски и англоарабски, а по-късно и жребци от породата Гидран. В продължение на повече от осемдесет години, по пътя на сложното възпроизводително кръстосване и развъждане по линии се създава англоарабски тип кон с изключително красиви телесни форми. Той има плавен и коректен ход, който е съчетан с висока работоспособност и отлични спортни качества. Преобладаващият цвят на косъма е алест.
Телесните размери на елитната част от популацията са за жребците – 162,8 см височина при холката, 163,3 см дължина на тялото, 194,4 обхват на гърдите и 20,9 см обхват на свирката, а за кобилите съответно – 162 см, 166 см, 186 см и 20,3 см.
Трябва да се отбележки и факта, че за тази порода може да се извършва така нареченото „вливане на кръв” чрез подходящи за целта жребци-пепиниери от чистокръвна английска порода. По този начин собствениците притежаващи коне от тази порода при желание могат да подобряват някое качество на своите животни, характерно за друга порода или линия.
Конете от плевенската порода могат да се използват за различни видове работа. Животните показват и много добри спортно-технически качества. Значителна част от тях успешно се представят в много вътрешни и международни състезания по прескачане на препятствия и висша езда. В миналото известни са успехите в състезанията по прескачане на препятствия на жребците Паган, Гимнастик и Валс, а от кобилите на Строга, Босилка, Евгяна и др. Във висшата езда най-големи успехи са постигнали кобилата Бавачка и конят Внимателен, който е сребърен 5 олимпийски медалист от Москва 1980г. През последните години засилено е търсеното от страна на чужди спортни клубове и конезаводи на жребци и кобили носещи породните особености на плевенския кон. Това налага много внимателно да се извършва продажбата на пепиниери или кобили, за да се предотврати опасността от загуба на отделни създадени фамилии и линии в нашата страна.
Арабските Коне
Не на последно място характерните почвени и климатични условия, както и тежкият начин на живот на високото плато Неджед, изиграват решителна роля в историческото развитие на породата. За оцеляване в тези условия били необходими изключителна издръжливост невзискателност по отношение към вида и типа на храната, много здрав костноставен апарат абсолютно задължителен за сухата, набита и здрава почва, създаване на хармоничност между основните екстериорни особености за всяка порода -глава, гърди, тяло, крака и опашка и не на последно място голяма издръжливост по време на бягане и работа. В същност породата е започнала да се оформя някъде около VII век, а проникването й в Европа става чак през XII век поради факта, че арабите ревниво са пазели тези животни от износ извън страните си.
Характерно за арабската порода е, че при нея са постигна ти изключително съвършенство в ярко изразените екстериорни форми. Най-характерното за конете от тази порода е малката и лека глава. Профилът на челните и носни кости нормално е прав, въпреки че може да има леки от клонения, като наличие на вдаден профил /форма на щука/. Челото е широко със силно изразени очни орбити и изразително големи очи. Муцуната е малка с големи ноздри и фини ръбове. Челюстите са дълбоки, с широки ганаши и голяма свободна дихателна тръба /оформена с течение на векове в пустинните условия на живот, високите температури и сухите ветрове /. Животните от тази порода се отличават с дълга лебедова шия, която е много подвижна, гъвкава и еластична с възможност за изпъване максимално напред, с оглед осъществяване на по-добър ъгъл между главата и шията, а от там и по-добра възможност за поемане на въздух при движение и бяг. Шията е покрита по цялата й дължина с буйна грива. Представителите на арабската порода не са особено високи, като мъжките животни са с височина при холката от 148см до 152см. Холката е средно висока, гърбът и поясницата са прави, а крупата е идеално развита, заоблена и покрита със силно изразена мускулатура, а положението на опашката е втората важна особеност при тази порода - тя е високо поставена и красиво носена. Гръдният кош е закръглен с добре развита мускулатура. Третата особеност на тази порода е костно ставната система, която е много здрава, като краката са сухи, с правилна форма и ясно очертани колена, скакателни стави и добре изразени здрави сухожилия. Бабките са средно дълги, копитата -кръгли, със здрав костен рог и гладки. Кожата е нежна, интензивно пигментирана, с фина космена покривка. Преобладаващите цветове са сивия и чилестия. Тук трябва да споменем, че напоследък кестенявият и черният също се приемат за основни, като при тях развятата грива и опашка имат метален блясък. Беговите качества на животните от тази порода се отличават с изключителна грациозност, красота и лекота. Сред представителите на конете от арабската порода се отличават следните типове:
СИГЛАВИ - по външен вид това е идеалният арабски кон, като за недостатъци могат да се приемат не високия ръст, отслабената костна система и лекотата на тялото.
КОХЕЙЛАНД - животните са по-високи и силни от сиглавите, но за сметка на това са по-малко изящни и красиви.
ХАДБАН - те са с най-лош екстериор от останалите, но са изключително силни и бързи по време на състезания.
В исторически аспект арабската порода първоначалнопрониква в Европа /Испания/, където е родоначалник на андалузката порода, която пък от своя страна оказва основно влияние при формирането на неаполитанската, липицанската и кладрубската. В последствие в Русия /граф Орлов/, в Полша /граф Сонгушко/, в Англия, във Франция, В Унгария и др. се изграждат конезаводи и ферми, от където арабската порода се разпространява и в другите страни.
Понастоящем основното стопанско предназначение на арабския кон е участието му в състезания и
усъвършенстването на други полукръвни породи коне. Не са за пренебрегване и ездовите му качества, но в интерес на истината трябва да се признае, че тази порода е основния двигател за наличието на голямото разнообразие от породи и тяхното по-нататъшноразвитие в генетично отношение.
В България чистокръвни арабски коне се отглеждат някъде от 1970г. В наличните конезаводи в страната и особено в конезавод "Кабиюк" /който е най-стария в страната, основан е през 1864г от Митхад паша/ до към 1970г се отглеждаха в основното арабско стадо животни от полукръвните породи шагия и терска.
|