|
Породата води началото си от далечната 1778 година, когато в Хреновския конезавод в Русия граф Орлов започва кръстосване на коне от арабски тип с местни от холандски, датски и макленбургски произход.Впоследствие породата е наречена на негово име, още повече че характерните си екстериорни особенности тя получава още при първите приплоди, получени от графа(смесица от финия източен арабски тип и масивността на датските и холандските коне). Животните от тази порода се отличават с масивна, понякога груба глава, с прав или изпъкнал профил.Очите са големи и изразителни, шията къса, права и при някои животни лебедова.Холката е добре замускулена,дълга и добре изразена.Гръдния кош е широк, рамената къси, а крайниците високи, със здрави стави.При тръс задните крайници стъпват обикновено на 10 см пред предните.Конете от породата са със сив и черен цвят на косъма, въпреки че могат да се срещнат и други цветове - кестеняв, алест. Този тип животни са с изключително ценни бегови качества, които проявяват и развиват още от 1,5 годишна възраст.Освен с бегова дейност расаците са известни и с пригодността си за работа, като по този показател са по добри от американските рисаци. Отличават се със следните параметри: височина при холката от 157 до 161 см, обхват на гърдите от 183 до 185 см и обхват на свирката от 19,5 до 20,5 см.У нас този кон е развъждан от 1894 до 1924 година, а впоследствие е използван при подобряване на дунавската порода. |
|